Президентът подкрепя разполагането на ПРО в България
Интервю с президента Георги Първанов в "Седмицата" на Дарик
- Господин президент, какъв е коментарът Ви за операция "Октопод", на чия страна заставате, както попита бившият премиер и настоящ лидер на ДСБ Иван Костов - на страната на министър-председателя, до министъра на вътрешните работи, до главния прокурор в тяхната битка или...?
- Доживяхме Иван Костов да ме пита дали подкрепям главния прокурор. Това, разбира се, е една интересна еволюция. Никога не съм имал колебания, винаги съм подкрепял действията на вътрешното министерство, дори съм настоявал за по-голяма настойчивост. И тази активност, като се започне от предишната акция - от "Наглите", минавайки през последните действия около така наречената операция "Октопод" може да бъде оценена положително. Разбира се, от гледна точка на съдържанието, на резултатите, ефективността на доказателствата аз нищо не бих могъл да коментирам. Това е работа на самата съдебна власт. Що се отнася до закачката на господин Костов, аз мисля, че тук има няколко въпроса, на които ние всички, политици и държавници трябва да отговорим пред обществото. Първо, аз не съм съгласен с неговата теза за това, че било каквото било, пито-платено, няма да ровим в миналото, оттук нататък ще гледаме само в бъдещето. Последният арестуван, този нашумял случай с Алексей Петров е свързан с неговата дейност в миналото. Ако МВР прилага такива действия спрямо човек, който е охранявал "Кремиковци", аз се питам защо ние няма да бръкнем по-дълбоко и да видим кой хариза "Кремиковци", на каква цена, кой източваше през всичките тези години "Кремиковци". И това е само един епизод от "богатата" история на смяната на собствеността в България. Аз вземам повод от репликите на господин Костов и апелирам ние да извадим икономическите досиета на прехода, да видим кой кой е. Защото важни са, разбира се, въпросите, свързани с това кога и кой вербува, зачислява в службите Алексей Петров, кой му помага да се развие от НСС до ДАНС, говоря и като министерства, говоря и за отговорността дори, ако щете, на най-високо политическо ниво.